Старинните родопски думи и славянските им аналози

Българският език е от славянската група и принадлежи към индоевропейската езикова общност. Родопският говор, от своя страна, наред с другите диалекти в България, е запазил много (най-много) думи, които липсват в нашия книжовен език, но имат съответствие с другите славянски езици и са в „обращение”.

Чрез десетките, а дори стотици думи родопският говор се родее със славянските езици и това е факт. В сравнение с някои наши диалекти, например в райони от Северна и Южна България – речта в Родопите има малък брой заемки от турския език, който принадлежи към тюркското езиково семейство, образувано преди около две хилядолетия някъде в Източен Сибир и Монголия.

Родопският говор е характерен и с това, че в него има доста старинни думи, които с помощта на етимологията и сравнително-историческата метода се изяснява техният общославянски аналог.

Разбира се, примерите са доста, ала нека да се запознаем с някои думи, които не са много популярни в родопската реч, но винаги са били и са останали в употреба:

В говора на някои от родопските райони се среща изразът „нигам са“, който означава „люшкам се, люлея се”. Тя има родство със сръбските думи – „нихам“, „нишем“, хърватската – „нишати“, със словенската – „нихати“ и др., които също означават „люлея се”.

Доста интересен е „случаят” и с глагола „терам” (търся), който се употребява в някои родопски села. Той е част от една голяма система сродни слова в славянските езици. Корените на тези думи съществуват в три основни направления: тир-, тер-, тур- с редуване на гласната. Впрочем, значенията им са различни, но чрез анализ могат да бъдат изведени едно от друго, като в транскрипция – смисълът съвпада с родопския.

Например, думи с корена „тер-„ има в сърбохърватския и словенски език – „терати“ (карам да върви); на руски – „терять“ (губя); на чешки – „терети“ (тичам, бягам) и т.н. С корен „тир-„: „тырить“ (бързо вървя) на руски; на полски – „тирач“ (блъскам) и др. С корен „тур-„: „турити“ (пъхам, карам) на сърбохърватски и украински…

Родопската дума „жерда“, „жорда“ – със значение „дълга пръчка, греда”, не се среща в книжовният език, но на старобългарски тази дума е гласяла „жрьдъ“ (дълъг прът, върлина). Със същото значение я има и в руския език „жердь“, чешки – „жерд“, в украинския – „жердка“ и т. н.

Родопчанинът е изкусен словотворец и не се е поколебал от разгледаната дума да образува глаголите „напожордвам“, „напожордих го“ – т. е. „скарвам се и изпъждам, като удрям с пръчка”!

Да разгледаме и някои по-известни родопски думи:

„крап“, „крапандел“, „кръп“ ( къс, нисък) и „кладам“, „кладнувам“, „клаам“ (слагам, поставям).

На старобългарски и полски език думата „къс“, „нисък“ е „КРжПЪ“ и „крепи“, а „слагам, поставям” на руски звучи „кладу“, на старобългарски – „КЛАДж“, на сръбски – „кладам“, на поски – „кладе“ и пр. В нашия книжовен език думата „клада“ е запазена с друго значение – „огън“, но идва от „поставям съчки”, а в руския съществува заемката „склад“ – т.е. „помещение за слагане, поставяне” и т.н.

Има и множество други интересни родопски думи и словосъчетания, като:

„ноги“ (крака), „крух“ (малка бучка захар или сол), „оти“ (защо), „здялкана“ (възгланицата), „колебам са“ (клатушкам се), „вори чи немой“ (трябва да отидеш) и т.н., които говорят за богатството на родопската реч.

Прочее, в родопския диалект съществува и една много любопитна подробност – думата „патета“, „патато“ – т. е. „картофи“, „картоф”. Тя е от индиански произход (патат, патет) и самата дума със същото произношение патейтос се е наложила в някои европейски езици. Това е логично, понеже земеделски култури, като домати, царевица, тютюн, картофи, фасул и др. са американски и идват в Европа и останалия свят след 1492 г., когато Колумб отрива Америка.

Интересното обаче в случая е как думата с оригиналното си наименование „патета“ от „патейтос“ е дошла и се популяризирала в Родопите и то със същото произношение.

Така например: навсякъде баницата с картофи се назовава „патАтник“, а по родопски е „патЕтник“, което е по-точно и благозвучно.

Позволете да споделя, драги приятели, че моя милост (авторът на писанието) също съм родопчанин и познавам доста специфични думи от диалекта на Родопите. Да, но когато слушам чист и натурален родопски говор разбирам, че понякога ще е нужен преводач! 😁

Изследователите още далеч не са записали цялото езиково богатство на родопчаните. В това, което вече е открито и тепърва ще се открива, езиковедите, славистите, историците и други учени намират и ще намират скъпоценни зърна старинни родопски думи, имащи своите славянски и световни съответствия.

Автор: Ангел Г. Пелтеков

Регионална библиотека „Николай Вранчев“ – Смолян