Стряскащо! Болните от рак в Смолянско пълнят град като Неделино – кой е виновен?

Над 4 хиляди човека от Смолянска област боледуват от рак. Ако мислено ги съберем на едно място, те биха населили град като Неделино.

Почти няма семейство без човек, който е заболял или починал от тази злокобна болест.

По последни данни – от 2016 г., на всеки 2 дни 3-ма заболяват от рак в Смолянска област. Всяка от последните 10 години от рак са се разболявали средно 550 човека – колкото са жителите на селата Павелско или Црънча.

Годишно от коварното заболяване в нашата област умират близо 300 души – почти колкото са жителите на Могилица.

Това сочи анализът на стряскащите данни, предоставени от д-р Мими Кубатева – директор на Регионалната здравна инспекция в Смолян. А поводът за разработката й е Световният ден за борба с рака – 4-ти февруари.

И какво от това!? С какво спомагат тези числа и това глупаво сравнение с градове и села!? – би попитал всеки разумен човек.

С нищо, ако не се потърси дълбочината на проблема и причините за него. Ако не се разграничи вината, респ. вредата. И най-вече, ако не се потърсят пътищата за ограничаване на тази „епидемия“, колкото и да са каменисти.

Ракът е широко разпространено социално значимо заболяване с генетична предопределеност.

Начинът на живот на отделния човек обаче може да предотврати появата и развитието му. Сред  рисковите фактори, отключващи заболяването, са тютюнопушене, лошо хранене, консумация на алкохол и наркотици, стрес, замърсена околна среда.

В България всяка година се откриват над 36 000 нови случая – по около 100 на ден. На значителното повишаване на заболеваемостта и смъртността от онкологични заболявания в нашата страна и в други страни в Европа се противопоставят данните от страни като САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Там отчитат намаляване на смъртността от рак на белите дробове, на гърдата и на маточната шийка в резултат на ефективен контрол върху тютюнопушенето и прилагане на скринингови програми за ранно откриване на рак на гърдата и маточната шийка.

Това показва важността на превенцията, за която се счита, че може да предотврати до една трета от заболяванията.

Рано поставената диагноза и проведено комплексно лечение определят благоприятния изход с пълно оздравяване.

Но защо не откриваме рано заболяването?

Защото сме небрежни към здравето си.

Когато имаме опасения, че със здравето ни нещо не е наред, смятаме за геройство да не ходим на лекар и се надяваме да ни се размине. Колко често като сте подканяли близък вам човек да отиде на лекар, той ви е отговарял: „То ще ми мине!“ или „Имам си тук едно хапче, олеква ми от него“.

Не ходим на задължителните профилактични прегледи.

Някой познава ли човек, санкциониран заради това, че не е отишъл?

Някой чувал ли е за санкциониран личен лекар, понеже не е осъществил профилактичен преглед на негов пациент?

Някой има ли спомен медицинската сестра да му се е обадила, че трябва да отиде на преглед?

В онези държави, в които отчитат занижаващи показатели на онкозаболяванията, отговорността е на двете страни. Лекарят има график на всички свои пациенти през годината кога да ги извика на профилактичен преглед. Обаждат им се по телефона и им пращат писма с покани? Ако лекарят не изпълни това си задължение, го глобяват. Но глобяват и пациента, като не отиде на профилактика. След връщането му в къщи от здравната каса, в която плаща осигуровките, му звънят и го питат (пращат му и писмо с въпроси) дали е доволен от прегледа и отношението към него.

При нас отговорност не се търси.

И в комбинация с взаимната небрежност следва неизбежният резултат – човекът един ден се превръща в пациент. С болест в последен стадий.

„Анализът на данните ни дава основание да определим, че основни проблеми при онкологичната патология в Смолянска област остават високата смъртност в резултат на късното откриване на болестта поради затруднен достъп до специализирана онкологична помощ и увеличаващите се новооткрити случаи“, сочи д-р Кубатева.

Пък сме и много бедни. Всички, които са имали болни от рак в семейството, знаят какви пари им е коствала битката с това злокобно заболяване. Някои залагат къщи, имоти, заробват себе си и децата си с непосилни кредити. Дори да е обречена борбата. Не всеки финансово може да си позволи да се бори. Мнозина се отказват още при съобщаване на диагнозата. Това число напълно отсъства в статистиката на болните и починалите от рак.

В статистиката на умрелите отсъства и друго число – на хората, в чийто смъртен акт пише, че са починали от сърдечна или каквато и да е друга органна недостатъчност. Защото ракът причинява смърт на жизнено важни органи. И тази недостатъчност е пряката причина за последния дъх на човека. Ако се преброят коректно заболелите и починалите от рак, числата щяха да бъдат още по-стряскащи.

Като говорим за вини, ето още! Заради алчност и небрежност дишаме мръсен въздух, който ни разболява. Заради недостатъчен контрол ядем некачествени храни. Заради глупост не спортуваме, а вместо това пушим, пием, ядем вредни храни. Или от сиромашия – каквото има. Заради ненаситна алчност и повсеместна общочовеческа кретения не допускаме до болните да стигнат доказани лечения на рак. Фармаиндустрията опожарарява с гибелна страст мостовете между болестта и всяко лекарство за нея. 

И следва пътят за изход, посочен в анализа на д-р Кубатева поне за нашия район: „Решение на проблема на регионално ниво на първо време виждаме в добрите комуникации със специалистите от Комплексния онкологичен център и болници с онкологични отделения в Пловдив. Отчитайки липсата на възможности в момента, продължаваме да считаме като оптимално решение изграждането на отдавна замисления онкологичен център в Смолян, както и отделение по онкология към областната болница. Надяваме  се институциите отговорно да работим за създаване на условия за това. Паралелно трябва да се търсят възможности за осигуряване на обгрижването на пациентите в напреднал стадий, за осигуряване на достоен живот без болка. Не е за подценяване и добрата взаимовръзка между личните лекари, онкоспециалистите, лекарите по алтернативна медицина и пациентите. Всички трябва да се включат и да просвещават пациентите!“.

„Считаме“, „надяваме се“, „трябва да се търсят“, „трябва“ – като че ли тези думи преобладават.

Общото усещане е, че всички считаме и се надяваме, че трябва да се търсят пътищата за решение на проблема или поне за значителен спад в мащабите му. А не го правим.

Едно от посланията на св. Апостол Павел до римляните е „Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни. Няма кой да прави добро, няма нито един“.

В нашия случай важи интерпретацията на акад. Сендов: „Всички вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме“.

Или още по-жестоко: Всички вкупом съгрешихме и вкупом вредни станахме.

Всъщност има една единствена категория НЕВИНОВНИ за това, че ракът ни побеждава. ДЕЦАТА. И колко е жалко те да страдат, защото ние вкупом сме вредни, непотребни и негодни!

Целия анализ на онкозаболяванията в Смолянска област, разработен от д-р Кубатева, може да прочетете ТУК. Наистина е сериозен.