Технология на гайдата: Петър Янев и Костадин Илчев

Гайдата е магьосница – който се завърти покрай нея, се омагьосва. Не знае какво прави – и ракийката му тръгва, и мохабета, и му е хубаво на душата. Това казва Костадин Илчев от Смолян – баш майсторът на този инструмент и ръководител на оркестър „101 каба гайди“, обявен от ЮНЕСКО за „живо нематериално културно наследство“. Той не само е изключително умел свирач, обучил е стотици млади да вадят завладяващи звуци от този инструмент, но е и най-таченият в района занаятчия, изработващ родопски каба гайди.

А неговият приятел и пак толкова голям майстор гайдар Петър Янев допълва:

„Гайдата е сакрален инструмент, който не само свири, а и говори. Неслучайно в по-стари времена при нас казват: „Ела да ти кажа песен“, не „Ела да ти изпея песен“. Единствено с гайда и тъпан нестинарите влизат в огъня. Това не е случайно“, казва Петър. Янев е партньорът на космическата Валя Балканска в изпълнението на „Излел е Дельо хайдутин“, която от 1977 г. лети на американския спътник „Воаяджър 2“.

По думите на Янев митичният Орфей не е свирил на арфа, а на гайда. И ние, българите, сме дали този уникален инструмент на другите народи. Нещо повече – имаме толкова богато народознание, каквото никой друг не притежава.

Петър Янев и Костадин Илчев направиха демонстрация в Златоград, където представиха начина, по който се изработва гайдата, показаха всичките й части и как се сглобява. Това стана на първия празник на гайдата в родопския град.  

„Този инструмент е съпътствал всички свещенодействия през годината още от времето на траките. Много съм се ровил по темата и стигнах до извода, че ние сме давали цялото това познание на другите народи. Името на Европа идва от Родопа. Ние носим онази сила и онова познание, което никой друг народ няма. Ние сме раздали гайдата по целия свят. Много често ме питат: „Каква е разликата между българската и шотландската гайда?“ Една-единствена е – нашата е по-съвършена, защото имаме по-съвършена музика, по-съвършено народознание. И това, което имаме ние като размери, като тонове, като интонация – съвкупно никъде другаде по света не съществува“, твърди Петър Янев. 

Илчев и Янев разказаха за всички особености на инструмента. Каба гайдата се среща най-вече в Централните Родопи, по-малко в Източни и Западни. За да се изработи, е нужен качествен материал – дрян, дива слива, джанка, акация, орех, мъждрян, чемшир. Разликата между каба и джура гайда е в звученето. Каба гайдата звучи ниско, а джурата – оркестрова, странджанска, добруджанска, тракийска, звучи по-високо. Има разлика и в изработката. Нейната гайдуница е права, а на каба гайдата е крива.

Кожата трябва да е само ярешка или от коза. От шиле и агне не става, защото косъмът е по-лек, много бързо се загрява и кожата се разваля. От животински рог се правят съединяващите елементи между гайдуница, ручило и духало. Наричат се главини.

Гайдуницата е една от най-важните части, а пискунчето е сърчицето на този инструмент, моторът, душата на гайдата, казват двамата музиканти. Има гайдуница двоянка – с два канала. Тогава една гайда звучи като две. Много рядко срещана и много малко хора са свирили на двоянка – пет-шест човека.

Ручилото е басът на гайдата и той трябва да е от хубаво дърво. Направено е от три парчета (еклемета), като накрая има пискунче. Пискунчето е дървено – от бъз, който трябва да е поне на 3 години, а среднината му да е малка. Колкото е по-малък отворът на пискуна, толкова по-добре свири, обясняват гайдарите.

От „дяволче“ с тризъбец се правят украшенията на гайдуницата. „Дяволчето“ се ползва, за да се отворят дупките на гайдуницата.

Мяхът – видимо най-голямата част на гайдата, се прави от козя кожа, която се остригва внимателно. След с четка се изпира старателно в смес от сол и вода 2:1 плюс малко мравчена киселина, защото тя затяга корените на косъма, а кожата става по-мека. Има белези, които проличават, когато солта излезе и „хване“ кожата. Тогава тя е готова за изсушаване и връзване.

Един мях има определен живот с тази обработка. От козината остава около 1 см, когато се остриже. Освен резервоар за въздух, тя е абсорбатор на влагата, която влиза вътре. Косъмчетата вътре разпределят влагата толкова равномерно навсякъде, че държат мяха в режим на постоянна готовност. Затова се държи в найлон или специална кожена торбичка, за да не може да изсъхва.

„Едно време старите майстори търсеха яре или коза с червен или черен косъм, защото слънчевите лъчи дават отражение на кожата и тя става по-здрава. Ползваха един мях по 7-8 години. Сега не могат да издържат толкова, защото храната, която животните приемат, е по-различна, изкуствена. Издържат около две години, в зависимост от интензитета на ползване“, разказва Костадин Илчев.

Приемници на занаята са зетят и внукът му. Двамата са гайдари. Ако не е гайдар, трудно може да усети инструмента – категоричен е майсторът.

„Бай Диньо изработва този инструмент точно така, както е правен преди хиляда и повече години – изцяло от естествени материали, без никаква химия, само от дърво, кост и кожа. През ръцете на този човек са минали толкова много изработени гайди и толкова много обучени гайдари! Най-добрата родопска гайда е направена от Костадин Илчевски. И това не е реклама. Наши ученици идват и носят гайди, купени от интернет, които са потресаващи. И викат: „Да вземеш да ми я оправиш“, разказва Петьо Янев.

Много са гайдарите, но хората, които правят гайди, са малко. В състава на бай Диньо „101 каба гайди“ две-три момчета вече проявяват интерес и ходят в работилницата му да се учат.

„Това познание е много важно за нас и нашите деца. Ако успеем да го съхраним, ще ни има и занапред“, е категоричен Янев.

Казва, че музиката ни е много близка на японците, а от 60-та година нашият радио хор пътува всяка година.

„И там много се радват, пеят наши песни на Добри Чинтулов, на Добри Христов, родопски. Бил съм там и знам как им действат. Обяснението знаете ли какво е – всяка музика е построена върху някаква основа – звукоред.

Родопският фолклор е построен върху една минорна тентатоника – поредица от пет тона. 90% от родопския фолклор е построен върху нея. Японската музика, колкото да е нелогично на пръв поглед, е построена точно върху тази минорна тентатоника. Те затова я усещат толкова близко, без да имат обяснение защо.