„Топлофикация“ иска от смолянчанин парите за парно на софиянец

72-годишен смолянчанин е осъден от „Топлофикация“ – София, заради неплатено парно на софиянец.

Стефан не е роден в Смолян, дошъл е от Търговище в родопския град през 1974 г. като зам.-директор на „Родопска тъкан“. По образование е инженер-химик текстилец, специалност „Облагородяване на естествените влакна“ от ВХТИ – София.

С измислен от него метод, за който никой не знае, боята от родопските одеяла спряла да пада. „Аз намерих реактивни багрила, които правят химическа реакция с вълната, а химическите връзки са от най-силните връзки при съединенията. Не можеш да свалиш боята, каквото и да правиш. Тогава яркостта на цветовете стана с един нюанс по-слаба. Беше фантазия“, гордее се Стефан Иванов.

„Живеех си нормално и спокойно в Смолян до един ден през ноември месец 2016 г., когато ми спряха пенсията. Оказа се, че съм длъжник на „Топлофикация“ и имам запор от частен  съдебен изпълнител“, разказва Стефан Борисов Иванов.
Пенсията му е 250 лева. Добре, че частният съдебен изпълнител се оказал човек. Там му обяснили, че ще му вдигат запора, защото пенсията му е много ниска – под минималната работна заплата.

Но оттогава Стефан ходи по мъките.

Пътувал десетки пъти до София – да проверява за какво става въпрос, да търси инстанции, които могат да му помогнат.

Посъветвали го да провери делото в съда. То било вече архивирано, но му го предоставили. От него в някаква степен му се изяснила ситуацията. Разбрал, че е пострадал заради съвпадение в трите имена на длъжника с неговото.

ЕГН-тата са им различни. Софиянецът е 45-ти набор, а смолянчанинът е 48-ми. Но „Топлофикация“ си иска парите от него.

Стефан Иванов от Смолян никога не е живял на адреса, на който е неплатеното парно. Работил е няколко години в София, но на други адреси, не на този, в който е неплатеното парно.

Има и доказателства за това, но от „Топлофикация“ нехаят.

„За всеки средностатистически българин е безпределно ясно, че има само съвпадение на имената, щом ЕГН-то е различно, но не и за „Топлофикация“. До момента, в който те предявяват исково дело няма посочено ЕГН, борави се само с имената. Когато предявяват иска, вече се появява моето ЕГН. Моето ЕГН се появява там някъде към 2013 г., когато са си го намерили“, споделя Стефан Иванов.

Първоначалният дълг е 257 лева. Но с всички допълнителни разноски е вече над 1300 лева. Има  55 лв. мораторна лихва, 465 лв. съдебни разноски, 450 лв. хонорар на техния юрисконсулт. Всичко това без лихвата от от 2016 г. насам.

„Системата на „Топлофикация“ е такава, че имат дежурен юрист. Тя доста арогантно се държа. Казах й, че има някаква грешка, че аз никога не съм живял на адрес ул. „Одрин“ 14 в София. И тя казва: „Правилно, ти живееш в кв. „Люлин“, 10-ти микрорайон“. Казах й, че и това не е вярно, че живея в Смолян“, разказва Стефан. Всъщност първият адрес, който видял написан в документ и даже отишъл на място в София, е на ул. „Одрин“, а той бил на адвокатката на съименника му. Правил опит да се свърже със съименника си, но безуспешен.

Чудейки се какво да прави, пращал жалби в КЕВР, в Комисията за закрила на потребителите.

Жалвал се и на омбудсмана, но останал разочарован. „След 6-7 месеца получавам писмо, че не се занимават с влезли в сила дела. А аз очаквах някакъв съвет да ми даде. Пуснах жалба и до „Топлофикация“. Имам отговор, но той не беше към мен, а към ЧСИ. Аз вече като личност, нуждаеща се от отношение, не съществувам, а съм само човекът, който трябва да даде парите. Пише, че имало срокове, а не съм се обадил. А как да се обадя, като не знам, че ме съдят. Те съдят един човек, а изпращат задължението на друг“, казва Стефан.

Всъщност от 2004 до 2011 г. Стефан Иванов от Смолян е живял в София, но на бул. „Сливница“ и бул. „Г. М.  Димитров“. През 2011 г. се прибира в Смолян.

В онзи период пък съименникът му Стефан Иванов от 10-ти микрорайон на „Люлин“ продава жилището си. За 3-4 месеца в период между 2011 и 2012 г. се е трупал дългът в апартамента му. Напълно възможно е накрая да се окаже, че нито един от двамата непознати адаши не е длъжник на „Топлофикация“.

Проверка в документите на Стефан от Смолян показва, че Стефан от София е подал едно възражение. Явно все пак съдебното дело се е водило срещу него, защото той е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. Подписал е и декларация, че ако напусне града, ще се обажда. Към онзи момент партидата е на него. Името и адресът е на един човек.

Някъде към 2013-та година, от топлинното дружество „допуснали“ техническата грешка, заради която длъжник става Стефан от Смолян.

След поредица от прошения до „Топлофикация“ му изпращат писмо, в което пише накратко, че той е виновен, той трябва да плати, че има партида, която му е издадена служебно. Забележете, смолянчанинът се сдобива през 2013 година с партида, която съответства не само на неговото име, но вече и на неговото ЕГН. Дотогава този съдбовно важен елемент липсва.

„Аз не знам да има такъв закон, според който да ми издадат служебно партида, да ми сключат договор, за който аз нищо не знам. От един период насам в документите и ЕГН-то вече е мое, и партида имам моя“, обяснява смолянчанинът.

Според него всичко с партидата е станало в „Топлофикация“. „Когато този дълг трябва да се даде на ЧСИ, възниква необходимост от ЕГН и те си го набавят измежду 30-те с това име в България. Явно са влезли в системата на ЕСГРАОН са си взели моето ЕГН. Оказа се, че 30 човека в България сме с еднакви три имена. И аз съм „късметлията“. Значи, няма да ми се падне от тотото да взема пари, а да давам“, смее се въпреки теглилата си той.

Ходил и при топлинния счетоводител, питал служителката какъв дълг има на неговото ЕГН. А тя му казала: „Не си ти, тук има Стефан Борисов Иванов с ЕГН 4505…, но той е до февруари месец 2011 г. А задължението е от август същата година до края на 2012 г. И партидата се води на друго лице. Аз съм му записал името, но няма да го кажа, защото се води разследване. А „Техем“ не са страна по договора“, посочи възрастният мъж.

„Човекът с моето възразил, че не е длъжник. И вероятно е прав, защото той към онзи момент не е собственик на жилището, нито партидата е на негово име. Но за мен няма даже капка съмнение дали този дълг е мой. В същото време нямам никакво отношение към греховете и неволите на „Топлофикация“, е категоричен мъжът.

 Той е съгласен, че дружеството трябва да си прибира дълговете, но трябва да е по честен начин.

А случилото се на Стефан Иванов от Смолян трудно се побира в ума на хората. Пък той досега вече е изхарчил хилядарка по пътувания и разправии с разни инстации в столицата.

Казва, че когато през 2016-та година му донесли известието за запор, щял да припадне. Отдъхнал едва когато разбрал от сътрудничката на ЧСИ-то, че няма да му спрат пенсията, тъй като е много малка.

Трябва да се откажа да се учудвам на абсурдите, а да ги приемам и да живея с тях, е в момента философията на Стефан.

Той е завел дело срещу „Топлофикация“ и е убеден, че ще го спечели, защото е прав.

„Можех да чакам и давностния срок, но ми омръзна да ме правят на хайванин“, казва Стефан.

Смята,че е добре случилото се с него да го узнаят всички, защото така може да пострада всеки от нас, след като някой си прави такива експерименти. „Някой захлупен човечец като нищо ще им плати, въпреки че никога не е ходил в това жилище“, мисли той.