В търсене на ценни, застрашени от изчезване, диви орхидеи из Родопите

Около 80 вида орхидеи съществуват в България. 40 са в Червената книга на изчезващите биологични видове, а 90% от тях са в Родопите. Биологът и планински водач Михаела Йорданова – признат експерт по това дребно и красиво диво цвете, се е заела с опазването им. Тя участва в екологичен проект за съхранението на важни за орхидеите местообитания в Смолянско по ОП „Околна среда“. Автор е на книгата „Орхидеите в планината Родопи“.

„Орхидеите са много претенциозни. Те са много чувствителни към промените и са винаги индикатор за здраво, естествено, природно съобщество. Тоест, там, където срещаме много орхидеи, това местообитание е запазено в естествения си вид и не е повлияно по лош начин от различни дейности – химични препарати. Те са добър индикатор за запазена природа и чистота. Ние не знаем на колко години е това растение, което виждаме над земята като стръкче, но то е на десетилетия. Никак не изглежда като вековен дъб, но е такова. При някои от видовете, дори в България, стигат на възраст над сто години“, казва Михаела, която е завършила Софийския университет, катедра „Биология“ и специалност „Лечебни растения“.

Малките цветенца са от семейство Салепови или Орхидацея (Orchidaceae). Думата „салеп“ идва от турски език и е свързана с една традиционна напитка в Турция. Там събират грудките, за да я приготвят – вкусна, уханна, с лечебни свойства. В по-голямата част на света, включително и в България, това е напълно забранено. На други места е частично регулирано.

С Турция научната общност води дискусия да забранят напитката, защото събирането на грудките унищожава напълно екземпляра и той не може да бъде възстановен.

Проблемът с орхидеите е, че те не се култивират. Една от причините за това е, че са в симбиоза с подпочвени гъби, подпомагат се едни-други в своето развитие. За да поникне от семенце, орхидеята първо живее дълъг подземен живот – до 20 години. Грудките трябва да станат едри, да се напълнят с хранителни вещества и техният цъфтеж стартира в доста по-късна възраст. Изкуствено не можем да пресъздадем тези условия, но дори да можехме, икономически няма да е обусловено.

Цял ден вчера Михаела Йорданова бе водач на ботанически тур, състоящ се от еколози, преподаватели, планински водачи, журналисти, в издирване на съхранени цветенца в землищата на Смилян и поречието на Горна Арда.

С огромна любов разказа за орхидеите, отговаря изчерпателно на стотици въпроси за тях и другите растения. Нито един въпрос не я затрудни.

Само два примера. Въпрос: „А какво е това?“

„Това е Родопски зановец – Майка на гората, защото  се явява на местата на сечи или на отворени по някаква друга природна причина терени. Развива се, запазвайки почвения слой и създава условия семеначетата на горските видове да тръгнат отново и гората да се възстанови„.

Въпрос: „Ние всички се смятаме, че четирилистна детелина носи щастие, но да не би да е някаква аномалия?“

Отговор: „Категорично не е аномалия. Допълнителното, четвърто листче се развива по естествен начин, няма нещо болно в него“.

По думите й ако откъснем орхидея за дъхав букет цветя и го занесем вкъщи, тя стои няколко дни и умира. Грудката си остава и на следващата година ще пусне стъбло, но цветето не е опрашено и не може да даде семе.

„Ако мине язовец или сърна, защото са много вкусни, ще ги изрови и изяде. Родителският вид изчезва напълно, а семена не са се разпръснали. За нас родителският вид е ценен, защото дава много семена, а за една частичка може да се намери условието с тези гъбки, за да поникне някой екземпляр. Говорим за стотици и милиони прахообразни семенца, които са невидими за нашето око. От тях само няколко екземпляра ще стигнат до цветоносен стрък – това, което виждаме като орхидея“, пояснява Михаела.

Името им идва от гръцката дума „orkhis“, която означава „тестис“, заради формата на луковиците, отговаря на друг питащ.

На въпрос защо са толкова трудни имената им – Анакамптис пирамидалис, Гимнадения и др. отговаря, че България е на едно от първите места по разнообразие в Европа и като начини на ползване.

„Българският народ не е имал други възможности в миналото да се лекува, но е имало знаещи умели хора. Те са познавали растенията, имали сме много богата народна медицина. За всички видове, които по някаква причина са ползвани за стопански или лечебни нужди, имаме собствени имена. Обаче не сме ползвали орхидеите. Повечето наши видове са с трудни имена, защото са с транскрибирано латинско название. Но в Родопите имаме единственото находище на Венериното пантофче, който е изключително приоритетен вид за опазване“, допълва ботаникът.

В местообитанието близо до село Смилян площите, по които растат орхидеи са с различно ползване – едната е окосена, на другата е бил връзван кон или крава и е опасано в кръг, по третата са минали овце, а четвъртата е съхранена напълно.  

Естествено, по окосената не бе оцеляло нито едно цвете. Но грудките трябва да са запазени. Ако продължи обаче да се коси преди прецъфтяването, орхидеята няма да се разпространи. Сходна е ситуацията с опасаната в кръг площ. Където са минали овце, по една-две-три орхидейки бяха оцелели. Недокоснати бяха в неокосената ливада.   

На въпрос как би могло да се стопанисва, Михаела обясни, че трябва да се уговори със стопаните преминаването на стадото така, че в тези участъци да се да изчака да мине периодът на семехвърляне. Те биха могли да се поинтересуват за възможностите за компенсация.

„Трябва да научим механизмите на компенсации. Нови възможности за използване на тези територии има. За всяко местообитание и за всеки от видовете, обект на опазване, се изработва план за управление, който включва полезни и забранени практики и практики, които са хибридни, с които трябва да се съобрази управлението на дадения имот, за да е полезен и за околната среда. Може да се предвидят други форми на стопанисване, за да се извлекат ползи от този тип местообитания и видове“, категорична е Йорданова.

И са обърна към участниците в тура с думите:

„Всички вие, които участвате в тази екскурзия с познавателен характер, после може да доведете други хора на тези и други места, на които се срещат орхидеи, билки или красоти. За местните хора вие ще бъдете гости, туристи, които ще ползват тази територия по нов начин за този регион. Ако тук са познавали тези ливади като пасище, сега може да предложат друга форма на ползване. Туризмът също се развива – от масов, тежък, агресивен и консуматорски се превръща в по-малък, щадящ и полезен. Това е нова възможност за региона. Част от вас са в преквалификационен курс за планински водачи, където се изучава екология и биоразнообразие като ресурс, който може да се интерпретира за туристите. Те биха могли да  доведат други гости и това за региона вече е нов плюс – зелени училища, палаткови лагери, каквито и да било други турове, които да добавят добър щрих към кулинарията и фермерското производство“.

Като лош пример за стопнисване на територия тя посочи цялата територия на Пампорово, която е свлачищна като даденост.

„Изсичането на голямо количество смърч, което държеше почвата, ускорява този процес. Климатичните промени водят до по-резки, по-неприятни природни явления. Точно те не могат да бъдат спрени горе на Пампорово, защото 50% от нея я няма. Това тръгва към Смолян, а настроените хотели не могат да издържат на натиска на земята. Нищо не може да издържи на този натиск, да не говорим, че се влошава и водният режим. От гледна точка на бъдещите събития в света, основният проблем ще бъде водата. Докато я имаме като ресурс, никой не обръща внимание, но той зависи от цялата работеща система“, посочи Йорданова.

Подчерта, че един от видовете орхидея – Анакамптис, качва стойността на даденото пасище, защото е индикатор за особена стойност на местообитанието като състав и условия и е много по-рядък вид от Гимнаденията. Когато се съберат на едно място, е много вероятно да излязат още няколко други вида, тоест, целият комплекс почва да се запълва.

В посока към село Билянска над Арда бе открит хибрид на орхидея.

„Сред орхидеите в Европа тече усилен еволюционен процес. Те не са стигнали до максимум. Това е един от начините да се култивират тропически видове и после да се отглеждат изкуствено. Този процес става естествен и в природна среда. На това място преди време са съществували поне два вида, близки биологично, при които е имало кръстосано опрашване и се е получил хибрид. Кон и магаре ни дава в един случай муле, а в друг – катър, в зависимост от това каква е майката – магарица или кобилка. При мулето и катъра хибридизацията стига до това ниво. Те не могат да се възпроизвеждат. Докато при много от орхидейните видове хибридизацията продължава – сортове, вариации, които, ако се стабилизират, след време стават вид и се раздалечават от родителите си. Тук не губим вида“, показва Михаела.

По нагоре, над селото пък бе открита бяла орхидея сред няколкото лилави.

Тя разказа за „стратегията“ им да се приспособяват близо до други видове, които привличат опрашители.

„Детелината е много добър източник за медонос. Пчелите и всички насекоми, които събират нектар, са еволюционно добре запознати с този вид. Насекомите виждат в различен спектър от нас. По-голямата част от зеленината я виждат като фон. Сред него изпъкват много ярки цветни петна – жълти, цикламени, лилави, розови. Пчелите и другите опрашители не могат да разпознаят дали това е детелина или орхидея. Така кацат на всички цветя, които са различни от фона, и ги опрашват. Това е стратегия на наподобяването“, поясни ботаникът. 

Тя каза, че ако условията над земята не са подходящи, орхидеите могат да останат под земята няколко години. Живи са и имат подземно развитие. Може 10 поредни години да не поникнат, но нито видът е загубен, нито екземплярът. При някои от тях е начин на почивка.

Още по-нагоре, почти на върха, се оказа, че пък една площ с орхидеи има нужда от човешка дейност – почистване и отваряне на местообитанието.

„Тук идва ролята на човека. Добре е да се поощрява стопанска дейност като сенокос след периода на изцъфтяване или някаква друга форма на стопанска дейност. Вижте колко са много, стотици са. Има бяла версия на гимнаденията. Стартирахме деня като условия в най-хубавото местообитание 6210 близо до Смилян, но то се използва доста интензивно. Една част окосена изцяло, другата – изпашувана, третата – недокосната. Това е мястото, пълно с индивиди от този вид, но пък вече гората започва да го затваря и се налага различен режим на управление“, посочи Михаела.

Тя обобщи, че биологичното разнообразие е изключително богатство от екосистеми, видове и гени, което ни заобикаля. То е нашата застраховка „Живот“, която ни предоставя храна, прясна вода, чист въздух, подслон, лекарства, смекчава последиците от природните бедствия, вредителите и болестите, допринася за регулиране на климата. Биологичното разнообразие е нашият природен капитал.

Даде за пример избухването на атомната електроцентрала в Чернобил.

„Чернобил беше голяма катастрофа, която повлия на цял един регион, но в него имаше оцелели, защото са имали специфични гени. Имало е нещо в тях, което не сме знаели, но има хора, които не са разболели от лъчева болест. Има оцелели растения и животни – всичко, което ще възроди отново живота, който търси форми на проявление и ние сме една част от тях“, подчерта тя.

Проектът на община Смолян, чийто ръководител е Ефтима Петкова, е насочен конкретно към популяризирането на мерки и дейности за съхранение на важни за орхидеите местообитания  в Родопския регион, като Местообитание 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик“ край село Смилян. Продължителността му е една година.

Конкретните защитени зони и местообитания на орхидеи, попадащи в обхвата му, са Циганско градище, Родопи – Западни, Родопи – Средни, Родопи – Източни.