Деца точиха „ялова баница“ край чеверметата на Рожен

Малката Вяра – на 5 години, и брат й 9-годишния й брат Христо точиха ялова баница на Роженския събор в шатрата на баш зевзечката от Родопите Весела Бабаджанкова.

Докато те точат тя разказа защо се казва „ялова“. Една майка от Горно Драглище – Благоевградско, имала много деца, но семейството било изключително бедно, а децата гладни. Мъниците заплакали за баница, а майката нямало как да я направи без продукти. Тогава решила да направи баница с това ,което намери в къщи – вода, брашно, сол и малко олио. Жената разточила кори с малко олио и сол, завила ги като баница и ги изпекла. И затова, че е направена с много майчина любов, баницата станала изключително вкусна.

Родопчанката Искра Ахчиева пък през това време виеше родопски клинове и пататници. „Основната подправка, с която работят всички наоколо, е любов към хората. И другото, което е общо между българската и френската кухня – масло. Французи и българи казват така: „Първо слагаме масло, после масло и най-накрая пак масло. А в Родопите казваме, че кравата трябва да е стъпила в тавата, за да стане благо“, казва в раздумка Весела Бабаджанкова. 

А качамакът се прави с толкова много масло, че когато го дъвчиш, устата трябва да ти произнасят: „Четвόртък“. Или пък да има толкова много масло, че бос агуптин да не може да го пребόрка. Това са изискванията, за да може ястието да е вкусно. Питали една родопска баба: „Бабо, как живеете в Родопите?“. Тя отговаря: „А, трудна работа, син!“. А онзи я пита пак: „Добре де, трудна работа, но все пак с нещо трябва да се храните“. Бабата отвръща: „А, голям глад, майци, в Родопите. Ядем чевермьό, саздърмό, пастърмό, и троха хляб немаме“. Добре дошли в Родопите – планината, в която не се живее лесно, но от трудния живот, сме се научили да живеем весело. Весел празник на всички! Уважаеми господа, не съдете за дамите по килограмите, за да не бъдете съдени по сантиметрите!“, призовава зевзечката.